Жива
Безброй мигове,
в самота преминали ,
се превърнаха
в години очакване
и напразни надежди.
Безброй мечти
в миналото останаха,
бял свят не видяха,
но в годините ме крепяха
да оцелявам.
Безброй пъти
природата молих
за сила и воля.
Какво ли не сторих
съдбата да направлявам!
Мъчих се, мъча се,
но все не успявам!
Защо ли?!...
За да мога жива да оставам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Попова Все права защищены
