6.07.2007 г., 8:36

жива ли съм

1.3K 0 3

Жива ли съм? Дишам ли?
Вече нищо не усещам.
Мъртва ли съм? Може би,
но защо тогава ме боли?

Чувствам ли, обичам ли?
Сърцето нищо не разбира.
Тази болка ще приеме ли
или със нея ще умира.

Семейство имам ли или приятели?
Някой само - който да ме стопли,
нима светът е пълен със предатели?
И какво? Да се заровя в гроб ли?

Кой уби душата ми?
А после нож заби в сърцето.
Жива ли съм? Дишам ли
или съм вече ангел във небето?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севдалина Янкулова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...