Жива ли съм? Дишам ли?
Вече нищо не усещам.
Мъртва ли съм? Може би,
но защо тогава ме боли?
Чувствам ли, обичам ли?
Сърцето нищо не разбира.
Тази болка ще приеме ли
или със нея ще умира.
Семейство имам ли или приятели?
Някой само - който да ме стопли,
нима светът е пълен със предатели?
И какво? Да се заровя в гроб ли?
Кой уби душата ми?
А после нож заби в сърцето.
Жива ли съм? Дишам ли
или съм вече ангел във небето?
© Севдалина Янкулова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
