Жива ли съм? Дишам ли?
Вече нищо не усещам.
Мъртва ли съм? Може би,
но защо тогава ме боли?
Чувствам ли, обичам ли?
Сърцето нищо не разбира.
Тази болка ще приеме ли
или със нея ще умира.
Семейство имам ли или приятели?
Някой само - който да ме стопли,
нима светът е пълен със предатели?
И какво? Да се заровя в гроб ли?
Кой уби душата ми?
А после нож заби в сърцето.
Жива ли съм? Дишам ли
или съм вече ангел във небето?
© Севдалина Янкулова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
