6 июл. 2007 г., 08:36

жива ли съм

1.3K 0 3

Жива ли съм? Дишам ли?
Вече нищо не усещам.
Мъртва ли съм? Може би,
но защо тогава ме боли?

Чувствам ли, обичам ли?
Сърцето нищо не разбира.
Тази болка ще приеме ли
или със нея ще умира.

Семейство имам ли или приятели?
Някой само - който да ме стопли,
нима светът е пълен със предатели?
И какво? Да се заровя в гроб ли?

Кой уби душата ми?
А после нож заби в сърцето.
Жива ли съм? Дишам ли
или съм вече ангел във небето?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Севдалина Янкулова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...