Обичам да пътувам без посока,
полегнала на някой скучен облак,
да гледам на живота отвисоко...
... Понякога търгува като сводник
с човешките съдби, и за монети
продава купища несбъднати мечти,
а после шари из душите клети -
което още тлее, да го догори.
Друг път издава се, че е себичен -
във подходяща жертва се всели,
човекът нарцистично се окичва
с фалшиво дрънкащи звънци.
Със някои държи се хаотично,
ту ги издига, ту със гръм ги сваля,
люлее ги върху вълни обичане,
а после в безразличие ги валя.
Но най обичам да го наблюдавам,
когато пръска даровете щедро -
любов, усмивки, челяд, мъдра слава...
... Живее ми се шумно и на едро!
© Таня Донова Всички права запазени