Живееш в нас Момиче
Живееш в нас, момиче, даже да те няма
с походката, усмивката или с гласа си нежен
погуби се, но още жив е в нас духът ти
на чувствена и борбена девойка от света ни.
Живееш в нас, дори когато се разхождаме из парка
походката ти на кокетна лейди ни събуждаше от мрака
и всяка вечер всичките мъже за теб... мечтаеха
за красотата ти, но без да знаеха какво сърце се криеше в душата ти.
А твоята душа бе толкова невинна и ранима
на детската ти вяра във доброто, те отвръщаха със нов скандал
предлагаха ти се в дузини, кой от кой със по големи лимузини,
а ти се смееше, защото още бе момичето със детската любов от онзи сериал.
Живееш в нас, дори когато се усмихваме,
от твоята уста се събуждаше зората и денят
ти беше слънцето на хората, които те познават,
за тебе дишаха, за тебе продължават...
Живееш в нас, макар че веч' те няма
във други светове витаеш и се скиташ
обичахме те, както се обича истинска Дама,
която беше много млада, но която беше душевно богата.
Живееш в нас и ще продължаваш да трептиш в сърцата ни
дори да свърши земния ти път, ти още светиш ни в душите
и за двайсетте години от твоята изява във света ни
не може никой повече от теб да изрази това което чувства към... избрани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени