31.03.2017 г., 16:28

Живееш в нас Момиче

380 0 1

Живееш в нас, момиче, даже да те няма

с походката, усмивката или с гласа си нежен

погуби се, но още жив е в нас духът ти

на чувствена и борбена девойка от света ни.

 

Живееш в нас, дори когато се разхождаме из парка

походката ти на кокетна лейди ни събуждаше от мрака

и всяка вечер всичките мъже за теб... мечтаеха 

за красотата ти, но без да знаеха какво сърце се криеше в душата ти.

 

А твоята душа бе толкова невинна и ранима

на детската ти вяра във доброто, те отвръщаха със нов скандал

предлагаха ти се в дузини, кой от кой със по големи лимузини,

а ти се смееше, защото още бе момичето със детската любов от онзи сериал.

 

Живееш в нас, дори когато се усмихваме,

от твоята уста се събуждаше зората и денят

ти беше слънцето на хората, които те познават,

за тебе дишаха, за тебе продължават...

 

Живееш в нас, макар че веч' те няма

във други светове витаеш и се скиташ

обичахме те, както се обича истинска Дама,

която беше много млада, но която беше душевно богата.

 

Живееш в нас и ще продължаваш да трептиш в сърцата ни

дори да свърши земния ти път, ти още светиш ни в душите

и за двайсетте години от твоята изява във света ни

не може никой повече от теб да изрази това което чувства към... избрани.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...