Живееш в нас, момиче, даже да те няма

с походката, усмивката или с гласа си нежен

погуби се, но още жив е в нас духът ти

на чувствена и борбена девойка от света ни.

Живееш в нас, дори когато се разхождаме из парка

походката ти на кокетна лейди ни събуждаше от мрака

и всяка вечер всичките мъже за теб... мечтаеха 

за красотата ти, но без да знаеха какво сърце се криеше в душата ти.

А твоята душа бе толкова невинна и ранима

на детската ти вяра във доброто, те отвръщаха със нов скандал

предлагаха ти се в дузини, кой от кой със по големи лимузини,

а ти се смееше, защото още бе момичето със детската любов от онзи сериал.

Живееш в нас, дори когато се усмихваме,

от твоята уста се събуждаше зората и денят

ти беше слънцето на хората, които те познават,

за тебе дишаха, за тебе продължават...

Живееш в нас, макар че веч' те няма

във други светове витаеш и се скиташ

обичахме те, както се обича истинска Дама,

която беше много млада, но която беше душевно богата.

Живееш в нас и ще продължаваш да трептиш в сърцата ни

дори да свърши земния ти път, ти още светиш ни в душите

и за двайсетте години от твоята изява във света ни

не може никой повече от теб да изрази това което чувства към... избрани.