Mar 31, 2017, 4:28 PM

Живееш в нас Момиче

  Poetry » Love
381 0 1

Живееш в нас, момиче, даже да те няма

с походката, усмивката или с гласа си нежен

погуби се, но още жив е в нас духът ти

на чувствена и борбена девойка от света ни.

 

Живееш в нас, дори когато се разхождаме из парка

походката ти на кокетна лейди ни събуждаше от мрака

и всяка вечер всичките мъже за теб... мечтаеха 

за красотата ти, но без да знаеха какво сърце се криеше в душата ти.

 

А твоята душа бе толкова невинна и ранима

на детската ти вяра във доброто, те отвръщаха със нов скандал

предлагаха ти се в дузини, кой от кой със по големи лимузини,

а ти се смееше, защото още бе момичето със детската любов от онзи сериал.

 

Живееш в нас, дори когато се усмихваме,

от твоята уста се събуждаше зората и денят

ти беше слънцето на хората, които те познават,

за тебе дишаха, за тебе продължават...

 

Живееш в нас, макар че веч' те няма

във други светове витаеш и се скиташ

обичахме те, както се обича истинска Дама,

която беше много млада, но която беше душевно богата.

 

Живееш в нас и ще продължаваш да трептиш в сърцата ни

дори да свърши земния ти път, ти още светиш ни в душите

и за двайсетте години от твоята изява във света ни

не може никой повече от теб да изрази това което чувства към... избрани.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...