26.07.2009 г., 11:48

Живей сега

1.3K 0 15

 

 

Живей сега

/За тебе Гери! Почивай в мир!!!/

 

Животът не е спирка. Няма гари

и няма как да се снабдиш с билет.

Животът – най-ценният подарък –

една възможност, шанс или късмет.

 

Усещаш ли го? Крие се във дните -

забързан, енергичен и сякаш е от път.

Животът е началото и края – всичко –

един измамлив, труден кръстопът.

 

Успееш ли да го приклещиш в длани,

не го изпускай, хич не го жали!

Живей сега, напук на всички драми,

за да може истински и той да те цени!

 

Животът не е спирка. Няма гари,

и няма как да се снабдиш с билет.

Животът – най-ценният подарък –

една възможност, за да си човек!

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ....ПОКЛОН.....!


    никой не знае къде свършва светът на живите и къде започва светът на мъртвите...!!!


    ..........!
  • много болка...болезнено силна...
    трогна ме, мила Сияна...силна си, пожелавам злото безвъзвратно да си отиде...
  • Благодаря, Никодим!
  • И всеки ден живей,
    като последен,
    завършвай своите дела,
    не спирай се
    на ден превърнат във пореден,
    бъди на крачка пред смъртта.

    Поздрав! Нека почива е мир.
  • Не се старая да ви впечатлявам!
    Мислех дори да спра да пиша в сайта!
    Сега имам нужда само да пиша!

    Разказите ми и стиховете ми няма да са пропити само с болка, обещавам ви! Искам с тях да ви покажа, колко е кратък този живот. Днес си на 19, а утре...

    Съжалявам ако ви натъжавам, аз самата съм тъжна, но знам, че хората тук са способни да ме разберат!

    Благодаря ви за подкрепата!
    Обичам ви!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...