Jul 26, 2009, 11:48 AM

Живей сега

  Poetry » Other
1.3K 0 15

 

 

Живей сега

/За тебе Гери! Почивай в мир!!!/

 

Животът не е спирка. Няма гари

и няма как да се снабдиш с билет.

Животът – най-ценният подарък –

една възможност, шанс или късмет.

 

Усещаш ли го? Крие се във дните -

забързан, енергичен и сякаш е от път.

Животът е началото и края – всичко –

един измамлив, труден кръстопът.

 

Успееш ли да го приклещиш в длани,

не го изпускай, хич не го жали!

Живей сега, напук на всички драми,

за да може истински и той да те цени!

 

Животът не е спирка. Няма гари,

и няма как да се снабдиш с билет.

Животът – най-ценният подарък –

една възможност, за да си човек!

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ....ПОКЛОН.....!


    никой не знае къде свършва светът на живите и къде започва светът на мъртвите...!!!


    ..........!
  • много болка...болезнено силна...
    трогна ме, мила Сияна...силна си, пожелавам злото безвъзвратно да си отиде...
  • Благодаря, Никодим!
  • И всеки ден живей,
    като последен,
    завършвай своите дела,
    не спирай се
    на ден превърнат във пореден,
    бъди на крачка пред смъртта.

    Поздрав! Нека почива е мир.
  • Не се старая да ви впечатлявам!
    Мислех дори да спра да пиша в сайта!
    Сега имам нужда само да пиша!

    Разказите ми и стиховете ми няма да са пропити само с болка, обещавам ви! Искам с тях да ви покажа, колко е кратък този живот. Днес си на 19, а утре...

    Съжалявам ако ви натъжавам, аз самата съм тъжна, но знам, че хората тук са способни да ме разберат!

    Благодаря ви за подкрепата!
    Обичам ви!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...