3.12.2020 г., 2:44

Живей си живота

813 0 1

Живей си живота сега

не чакай други времена.

Сега плануваш за години

събираш материал за много зими.

Не знаеш ти, обаче догодина

кръст на гроба ти ще има

изгнил дълбока във земята 

ще си на червеи храната.

Ти казваш си:

 “Сега не ще живея аз,

сега ще давам само газ,

лишение, неволи и беди

духът ми няма да сломи.

Сега се мъча но планувам,

аз вечно няма да робувам.

След десет или двадесет години

ще дойде време, всичко ще отмине,

охолно аз ще си живея,

сърцато, радостно ще пея“

Уви, приятел, ти не знаеш

след месец как ще се окаеш.

Жестока тъпа диагноза

ти даде месец за живот прогноза.

Не се остави и се бори,

три месеца не те събори,

след туй за само седем дена

съдбата твоя беше отредена.

В един невзрачен ден

животът беше победен.

Защо, защо се мъчи ти?

Защо се храни със лъжи?

Но нее, това е дело на съдбата,

не знае никой кво го чака,

отпуснеш ли се като някоя мърда,

не ще оставиш грам следа.

Живот на долна мижитурка

безжизнено краката свои сурка.

Да прави планове човекът е роден,

планува следващия ден

дали ще го дочака той не знае

но въпреки това мечтае!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Клажер от Килиджевци Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...