Живей си живота сега

не чакай други времена.

Сега плануваш за години

събираш материал за много зими.

Не знаеш ти, обаче догодина

кръст на гроба ти ще има

изгнил дълбока във земята 

ще си на червеи храната.

Ти казваш си:

 “Сега не ще живея аз,

сега ще давам само газ,

лишение, неволи и беди

духът ми няма да сломи.

Сега се мъча но планувам,

аз вечно няма да робувам.

След десет или двадесет години

ще дойде време, всичко ще отмине,

охолно аз ще си живея,

сърцато, радостно ще пея“

Уви, приятел, ти не знаеш

след месец как ще се окаеш.

Жестока тъпа диагноза

ти даде месец за живот прогноза.

Не се остави и се бори,

три месеца не те събори,

след туй за само седем дена

съдбата твоя беше отредена.

В един невзрачен ден

животът беше победен.

Защо, защо се мъчи ти?

Защо се храни със лъжи?

Но нее, това е дело на съдбата,

не знае никой кво го чака,

отпуснеш ли се като някоя мърда,

не ще оставиш грам следа.

Живот на долна мижитурка

безжизнено краката свои сурка.

Да прави планове човекът е роден,

планува следващия ден

дали ще го дочака той не знае

но въпреки това мечтае!