Живея с простите неща
ЖИВЕЯ С ПРОСТИТЕ НЕЩА
... Бог живее в простите неща, седнал на ръба на световете,
в книгата, която ще чета, в чаша винце, в чашката на цвете,
в кръгче дим от щипка благ тютюн, литнало от моята луличка,
в краешник от топлия самун, зимния ми нос погъделичкал,
гледа – от окото на врабче, милва с връх на меко треволяче,
грейва във сълзичка на момче, дето за балончето си плаче,
Той постила цъфналата ръж – да миряса лудналата Джени,
казва ми: – Валери, ти си мъж, нивга да не падаш на колени! –
вечер щипва плахата ми свещ и мълчи във святата ми ниша,
или шепне рими с глас горещ, чак не смогвам всички да запиша,
тъй живея – с простите неща, дишам светло! – в светли небосводи.
Щом си тръгна нявга от света, Господ Бог по пътя ще ме води.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
