Живея те...
Живея те... часовник съм от тлен,
тиктакащ с пулса на сърцето ти -
събуждаш времето във мен
в секунди - пръски звездометни...
Живея те... цветец от корен див,
разлистил трепет в сгушена дъбрава,
отпивам аромата ти красив,
събуден, моя плам да укротява...
Живея те... умирайки във теб
и мъжките ми рани заздравяват,
докоснали с греховната си дреб
лечебната за болки незабрава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
