Живея те... часовник съм от тлен,
тиктакащ с пулса на сърцето ти -
събуждаш времето във мен
в секунди - пръски звездометни...
Живея те... цветец от корен див,
разлистил трепет в сгушена дъбрава,
отпивам аромата ти красив,
събуден, моя плам да укротява...
Живея те... умирайки във теб
и мъжките ми рани заздравяват,
докоснали с греховната си дреб
лечебната за болки незабрава...
© Михаил Цветански All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
