10.02.2008 г., 15:24

Живи!

1.1K 0 28
 

ЖИВИ!

 

Не разбрах кога ме срещна любовта.

Ти разбра ли как ни отвоюва

от ноктите на мрачна самота?

Чуваш ли я - тихо тържествува

 

в очите ни, в лицата и в гласа

на две сърца, за век опиянени.

Има ли значение часа

и датата на нашето спасение!

 

Има ли значение мига,

в който се почувствахме щастливи?

Важно ли е толкова кога!?

Само туй е важно, че сме ЖИВИ!

 

10 февруари 2008 г.

Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...