6.04.2006 г., 11:22

ЖИВИЯТ СТИХ

871 0 6


Нарисувай ми стих

с нежни очи,

с правилен нос и устни красиви.

Нарисувай ми стих

прост и истински като вода,

който да прави всички хора щастливи.

 

Нарисувай ми стих,

слънчев и усмихнат,

стиснал една маргаритка в ръка,

нарисувай ми стих,

светъл и тих,

да влива радост в моята тъга.

 

Нарисувай ми стих,

весел и добър

да ми бъде приятел

в моя живот...

Нарисувай ми стих,

който да ми помогне

през дълбоката река

да намеря брод.

 

Аз вече го написах,

а ти го оцвети

и нека да погледаме

как той ще полети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав! Много хубав стих! Браво!
  • Макар и да изглежда леко, стихът ти всъщност е дълбок... Любовта е точно това - красота, съчетана от слово светлина и полет
  • Стихото е добро. На твое място бих махнала последния куплет, иначе идеята е прекрасна. Поздрав!
  • Благодаря ти, Вержи! Радвам се, че поне ти си оценила стихотворението ми.
  • ,Доротея,всеки има мнение


    На мен наистина ми харесва!Много е нежно и истинско!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...