Apr 6, 2006, 11:22 AM

ЖИВИЯТ СТИХ

  Poetry
873 0 6


Нарисувай ми стих

с нежни очи,

с правилен нос и устни красиви.

Нарисувай ми стих

прост и истински като вода,

който да прави всички хора щастливи.

 

Нарисувай ми стих,

слънчев и усмихнат,

стиснал една маргаритка в ръка,

нарисувай ми стих,

светъл и тих,

да влива радост в моята тъга.

 

Нарисувай ми стих,

весел и добър

да ми бъде приятел

в моя живот...

Нарисувай ми стих,

който да ми помогне

през дълбоката река

да намеря брод.

 

Аз вече го написах,

а ти го оцвети

и нека да погледаме

как той ще полети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав! Много хубав стих! Браво!
  • Макар и да изглежда леко, стихът ти всъщност е дълбок... Любовта е точно това - красота, съчетана от слово светлина и полет
  • Стихото е добро. На твое място бих махнала последния куплет, иначе идеята е прекрасна. Поздрав!
  • Благодаря ти, Вержи! Радвам се, че поне ти си оценила стихотворението ми.
  • ,Доротея,всеки има мнение


    На мен наистина ми харесва!Много е нежно и истинско!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...