Присмех (Ралица Желева)
12 25
31.05.2007 г., 7:55 ч.

Живот 

  Поезия
1205 1 3

Като звезда, която не можеш да докоснеш,
като сълза, затворена във мида.
Като игра, която всеки ден започваш.
Като мен, когато си отида.

Като стена, която не прескачаш,
като болка, свита във ъглите,
като нощ, в която спомените влачиш,
като детето, счупило мечтите.

Като сянка в стъпките ми тихи,
като облак, в себе си стаен,
като от никой неразбрани щрихи,
като тебе, като мен. . .

Като песен, забравена отдавна,
като тъмен плач на непозната.
Като тъга, за другите забавна,
като плът, заровена в земята.

Като петно, разцапано в небето,
като миг, от спомени зарадван.
Като сърце, от камъните взето,
като плачещо крило на гарван.

Като кръвта, когато посинее.
Като - на устните - молитва свята.
Като душата ми безплодно зее...
Като над мене сянката рогата.

Като тълпа, в която сме сами,
събудени под този небосвод,
ще се търсим, докато заспим...
На таз зема и в тоз живот.

© Ралица Желева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??