Присмех (Ралица Желева)

Липса

Липса на хармония е.
Вътре в теб.
Крещиш туптейки. Без език...
И се шегуваш... някак със ирония,
а чувам само болния ти вик. ...

Присмех

Поезия » Друга

2008-04-08T23:19:05+03:00 981

Сталактити

Греди, от чувства утаени,
остро се пречупиха в средата
и уроци чужди, подарени,
отмиха ме отвътре със водата.
В мен огромна дупка зее, ...

Присмех

Поезия » Друга

2007-12-07T07:52:19+02:00 1.5K 4

Мое небе

Лицето ми забрави твоите контури,
но пулса трептенето - не.
Спомен в миналото си потулих
и сглобих си мое си небе.
На което звезди не изгряват, ...

Присмех

Поезия » Друга

2007-11-25T18:51:41+02:00 1.5K 3

Ничия

Няма статии, няма обяви,
няма тежест, няма клепачи,
няма спомени и няма забрава,
а с лудостта по покрива крачим.
Няма зрение и няма слух ...

Присмех

Поезия » Друга

2007-11-24T14:30:20+02:00 947 6

Знание

Вълшебството не може да се нарисува,
не затваряш невидими очи.
Невежеството на мисъл се преструва
и изгубили сме чувствата почти.
Всичко днес е нищо за човека, ...

Присмех

Поезия » Друга

2007-11-18T19:38:53+02:00 1K 3

Луда

Нощта ме гледа зад завеса мрачна,
изплетена в смеха на нощни птици.
Бездомната препъва се невзрачна
в крила на паднали светици.
Денят ме буди в скута си ранен, ...

Присмех

Поезия » Друга

2007-11-15T21:37:58+02:00 1.4K 3

Олово

Не мога да те чакам зад ъгъла отново.
Да те търся в нещо друго, в думи две.
Разпръснах се като отливка на олово,
И няма топлина, за да ме събере.
След мен метален звук се влачи - ...

Присмех

Поезия

2007-10-21T17:11:50+03:00 901 3

тя

Тя беше жива само когато играеше.
Превиваше ханш и нозете танцуваха.
Всъщност плачеше, но никой не знаеше...
Само плясъка на ръцете си чуваха.
Не узнаха, че някога тя беше стебло ...

Присмех

Поезия

2007-09-29T15:08:01+03:00 1.5K 8

Живот:)

Живот
Това е приказка една...
С безкраен край и неизвестно начало.
Приказка за моята и твоята съдба...
И как са те от цялото цяло. ...

Присмех

Поезия

2007-08-06T09:01:52+03:00 921 3

Сутрин

Присмех

Фотография

2007-05-31T11:38:54+03:00 1.1K 4

Живот

Като звезда, която не можеш да докоснеш,
като сълза, затворена във мида.
Като игра, която всеки ден започваш.
Като мен, когато си отида.
Като стена, която не прескачаш, ...

Присмех

Поезия

2007-05-31T07:55:54+03:00 1.5K 1 3

Друга

Полюшва се - разбито - огледалото,
мене в стъклените късове пленило.
Немее другото във мен - заспалото -
и влачи се зад маската унило.
А там, на сцената ми те са - ...

Присмех

Поезия

2007-05-31T07:52:00+03:00 900 6