16.05.2010 г., 12:44

Живот

865 0 0

Врабката роди врабчета,

с малки тънички крачета.

Сутрин слушам приглушените им гласчета,

сякаш са весели звънчета.

Те са свити в малкото гнездо,

неотдавна изплетено на покрива то.

Хубаво е гнездо да има над родната ти стряха

и в него весело да пърха млада врабка плаха!

Тя се грижи за своите чеда,

нейният живот - това са те сега!

Ще пораснат малките врабци,

ще обиколят гори и планини.

Отгледани под майчино крило,

в едно изплетено гнездо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Боянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...