16.05.2010 г., 12:44

Живот

869 0 0

Врабката роди врабчета,

с малки тънички крачета.

Сутрин слушам приглушените им гласчета,

сякаш са весели звънчета.

Те са свити в малкото гнездо,

неотдавна изплетено на покрива то.

Хубаво е гнездо да има над родната ти стряха

и в него весело да пърха млада врабка плаха!

Тя се грижи за своите чеда,

нейният живот - това са те сега!

Ще пораснат малките врабци,

ще обиколят гори и планини.

Отгледани под майчино крило,

в едно изплетено гнездо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Боянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...