Врабката роди врабчета,
с малки тънички крачета.
Сутрин слушам приглушените им гласчета,
сякаш са весели звънчета.
Те са свити в малкото гнездо,
неотдавна изплетено на покрива то.
Хубаво е гнездо да има над родната ти стряха
и в него весело да пърха млада врабка плаха!
Тя се грижи за своите чеда,
нейният живот - това са те сега!
Ще пораснат малките врабци,
ще обиколят гори и планини.
Отгледани под майчино крило,
в едно изплетено гнездо.
© Анета Боянова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
