16 may 2010, 12:44

Живот 

  Poesía » Del paisaje
573 0 0

Врабката роди врабчета,

с малки тънички крачета.

Сутрин слушам приглушените им гласчета,

сякаш са весели звънчета.

Те са свити в малкото гнездо,

неотдавна изплетено на покрива то.

Хубаво е гнездо да има над родната ти стряха

и в него весело да пърха млада врабка плаха!

Тя се грижи за своите чеда,

нейният живот - това са те сега!

Ще пораснат малките врабци,

ще обиколят гори и планини.

Отгледани под майчино крило,

в едно изплетено гнездо.

© Анета Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??