16 мая 2010 г., 12:44

Живот

874 0 0

Врабката роди врабчета,

с малки тънички крачета.

Сутрин слушам приглушените им гласчета,

сякаш са весели звънчета.

Те са свити в малкото гнездо,

неотдавна изплетено на покрива то.

Хубаво е гнездо да има над родната ти стряха

и в него весело да пърха млада врабка плаха!

Тя се грижи за своите чеда,

нейният живот - това са те сега!

Ще пораснат малките врабци,

ще обиколят гори и планини.

Отгледани под майчино крило,

в едно изплетено гнездо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Боянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...