16 мая 2010 г., 12:44

Живот

873 0 0

Врабката роди врабчета,

с малки тънички крачета.

Сутрин слушам приглушените им гласчета,

сякаш са весели звънчета.

Те са свити в малкото гнездо,

неотдавна изплетено на покрива то.

Хубаво е гнездо да има над родната ти стряха

и в него весело да пърха млада врабка плаха!

Тя се грижи за своите чеда,

нейният живот - това са те сега!

Ще пораснат малките врабци,

ще обиколят гори и планини.

Отгледани под майчино крило,

в едно изплетено гнездо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Боянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...