Лежиш облечен в костюм,
лежиш в бял сатен.
Очите гряли някога със плам,
сега затворени са знам.

Тялото горещо страстно,
сега студено е уви.
Защо си отиде?Защо ме остави,
хитро избяга от живота сега.

Аз гледам човека пред мене-
ти ли си това?
Венец от цветя е краи тебе
колко смирено е твоето лице.

Сълзите ми капят до тебе,
дали и ти виждаш от рая това?
Сърцето се къса от болка жестока
устните шепнат познати слова
''Обичам те много,не ме оставяй сама"

Защо ме предаде?Аз исках със теб да умра
оставаш ме с живота сама да се боря,
оставаш ме сама със любовта.
Мълчиш.Не искаш да се върнеш,
аз ще доида запомни това.

Отново ще сме заедно само чрез смъртта.
Отново и отново докосвам лицето
до болка познато,чакам да отвориш очи
Невъзможно.

Ръцете ми държат твоята снимка.
Ето сега си само мой
чакаи ме аз идвам,не искам да
остана сама,аз идвам при теб в
СМЪРТТА.