11.07.2007 г., 9:43

Живот

882 0 1
Животът ми без теб бе тъжен,
в деня си нямах ден,
животът и сега не ми е длъжен
да чака и да бъде с мен !
Животът ми сега е с твоя,
в деня ми има вече ден
и през всеки Божи ден се моля
ти да чакаш и да бъдеш с мен !
Обикнах аз живота,
защото във всеки миг обичам теб
и вече имам сили да се боря с кивота,
защото зная, че ти ще си до мен !
Сега живея с теб, за теб, в теб,
ти си мойта нощ и моят ден,
утре ти ако не си до мен,
животът ми отново ще бъде умъртвен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • началото е добро, но следващите строфи - не. ако се избегне и многократното повторение на "ден", би се получило по-добро произведение.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...