24.03.2008 г., 10:33

Живот

1.1K 1 2

Усещал ли си самота?

Оставал ли си сам в нощта?

Загубвал ли си любовта?

Да, все тъжни и мъчителни неща!

Но радвал ли си се на воля?

Танцувал ли си под дъжда?

Притичвал ли си се на помощ, когато приятел е в беда?

Да, и това е част от реалността!

 

Събития преплитат се неволно,

показват съществуването ни в света

и ето, сърцето ти забива за миг по-силно при мисълта,

че си оставил след себе си следа.

 

Въртят се размисли в главата,

че животът кръговрат е,

в който всички чувства се редят и с една единствена сълза,

разкриваш толкова неща.

Дори и мъка да те сполети, събираш сили!

Изправяш се, сякаш огън във вените гори

и кара те да продължаваш.

 

Животът странен е, уви,

 и в него всичко се мени!

Единствената непроменлива величина

е изборът на човешката душа.

Така че, решението е в твойте ръце

и сам избираш пътеката "Живот" къде ще те изведе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Рангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво како много ми хареса,него казвам само за това ,че си ми сестра,а защото наистина е прекрасно!
  • Здравей Йоанче и сърдечни поздрави за прекрасния стих! Поздравявам те с настъпването на пролетта и ти пожелавам никога да не си самотна, а винаги желана и обичана!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....