Късно е! Тъжна лягам в моето легло.
Не ми се спи, очи не искам да затварям,
притворя ли ги, на живота злото колело
нова страница за мен отваря.
И мислите ми мигом ме предават
повеждат ме където аз не ща,
хиляди въпроси ми задават -
oтново мъченица съм в нощта.
Какво съм аз? Защо съм?
Защо го има в мене тоз' живот?
Казват, ценен бил! - Съгласна съм,
но зa моя тъй да мисля - нямам повод. ...