Държащ в ръка нож студен

до топла гръд човешка,

с очи подути - разярен,

от никой не искащ прошка.

Като малко дете наранен,

като сутрешна мъгла

отново ти си бледен,

дали се разбираш сега?

Но силната воля

те прави пъзлив.

Незнаещ думата "моля"

беден страхливец - мързелив.

Животът ти труден изглежда,

бягаш пред малка несполука.

Търсиш утеха изглежда

в студената плът човешка.

Какво е живот - не разбираш,

а, бягайки, искаш

нещо да скриеш

на собствено "аз" да изневериш.

Не, живота ти не давай -

ценен е, прощавай.

Ще разбереш от опит свой

как животът може да е рай - твой.

Струва ли си да го даваш

за пир на червей тлъст?

Когато можеш да го пазиш

от студената земна пръст.

Отново ми се мръщиш, знам,

но дали съм разбрана - не знам

И, ако сам не си помогнеш,

късно ще разбереш какво губиш.

Щом студеният нож прободе,

малката душа добере

и те срази на земята, дорде

топлото тяло скове.