7.05.2017 г., 0:08  

Живот

2K 3 5

Да си пресмяташ дните...?
На кой да се отчиташ? 
На себе си...? 
Не виждам смисъл. 
Живот... Иди го премери,

излишни трудности да си създаваш. 
Живей го с няколко мечти!

Горчилка има, 
споменът е сладък. 
И винаги по-хубаво е от преди...
от спомена по-хубаво е просто да те има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, Румяна! Човешките неща, съвършени в простотата си. Само да отворим сърцата си за тях...
  • Благодаря Ви! Откровенията са хубаво нещо! Светлината е за споделяне, така че продължаваме! Поздрави!
  • Благодаря за приятелското отношение! Нямам фейсбук и време за повече, но за някое добро произведение и коментар намирам някак си. Ще се радвам на вашите добри откровения!
  • Истина... Свободната душа обръща всичко в красота. Ще се радвам ако имате фейсбук да станем приятели там.
  • Бих нарекъл това стихотворение "Рецепта за щастие", предписана за нещастните и недоволни хора днес. Опитваме се да намерим смисъл и щастие в живота си като искаме да контролираме себе си, живота и обстоятелствата в него, като създаваме и "трупаме" хубави преживявания и спомени... Така хората се считат за твърде нещастни и твърде малко щастливи. И как не забелязваме, че точно децата (които най-малко знаят, имат и могат) са най-щастливи? Защото щастието само идва, когато позволиш Живота (любовта) да те контролира и да те направи щастлив; когато във всички обстоятелства оставаш и осъществяваш себе си (това, което истински цениш и обичаш); и когато бъдеш благодарен и намираш добрия смисъл за всичко в живота си!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...