30.06.2018 г., 23:23

Живот

846 0 0

Кой съм аз?
Кой си ти?
Защо съдбата ни събра?
Какво ще ни каже тя, съдбата
поредна игра с мистериозни
послания ли ще бъде това?
Някои ги потъпка живота,
но не справедливо, други
се радват повече от нужното,
трети дори не осъзнават какво
правят тук на планетата Земя,
може би Марс ги призовава с топли
слова, изкушава ги с чужди същества,
забранения плод най им прилегна над
постъпките коварни готови да отварят нови рани.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Т. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...