10.06.2006 г., 7:29

Живот

1.3K 0 4

Живот - една безкрайна самота.
Живот - една бленувана мечта -
да покорявам върхове
и да откривам нови брегове,
да бъда силна като побеждавам и дваж,
когато се предавам.
Живот - една опустошителна борба...
 за късче хляб... Живот - неспирна суета.
Живот, препълнен с самота.
Живот, отрупан с тишина - по-скоро тежка,
отколкото човешка. Неспирен бяг в света,
за да открием пропастта
и лутане към връх огромен,
 за да останем... тъжен спомен,
... безкрайна тишина,
обливана от лунна светлина.
Една прашинка в цялата вселена
е моята душа неприютена! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кая Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички!
    Понякога се питам какъв е смисълът на всичките ни стремежи.
    Виктория,незнам зашто не ти се вписват,но размишленията ми за живота бяха породени точно от последната мисъл.
  • Здравей, Кая!!! Искам да те поздравя за страхотното стихотворение!!!
    А финалните ти думи показват, колко сме нищожни въпреки огромните си мечти и възможности!!!
  • Хубаво е, истинско, ама последните 2 реда...някак си не са си на мястото струва ми се, не се връзват с общата картина..Поне според мен така изглежда.
  • Поздрави! Много ми хареса.
    Краят е много добър.
    6 от мен

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....