10.06.2006 г., 7:29 ч.

Живот 

  Поезия
968 0 4

Живот - една безкрайна самота.
Живот - една бленувана мечта -
да покорявам върхове
и да откривам нови брегове,
да бъда силна като побеждавам и дваж,
когато се предавам.
Живот - една опустошителна борба...
 за късче хляб... Живот - неспирна суета.
Живот, препълнен с самота.
Живот, отрупан с тишина - по-скоро тежка,
отколкото човешка. Неспирен бяг в света,
за да открием пропастта
и лутане към връх огромен,
 за да останем... тъжен спомен,
... безкрайна тишина,
обливана от лунна светлина.
Една прашинка в цялата вселена
е моята душа неприютена! 

© Кая Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички!
    Понякога се питам какъв е смисълът на всичките ни стремежи.
    Виктория,незнам зашто не ти се вписват,но размишленията ми за живота бяха породени точно от последната мисъл.
  • Здравей, Кая!!! Искам да те поздравя за страхотното стихотворение!!!
    А финалните ти думи показват, колко сме нищожни въпреки огромните си мечти и възможности!!!
  • Хубаво е, истинско, ама последните 2 реда...някак си не са си на мястото струва ми се, не се връзват с общата картина..Поне според мен така изглежда.
  • Поздрави! Много ми хареса.
    Краят е много добър.
    6 от мен
Предложения
: ??:??