Jun 10, 2006, 7:29 AM

Живот

  Poetry
1.3K 0 4

Живот - една безкрайна самота.
Живот - една бленувана мечта -
да покорявам върхове
и да откривам нови брегове,
да бъда силна като побеждавам и дваж,
когато се предавам.
Живот - една опустошителна борба...
 за късче хляб... Живот - неспирна суета.
Живот, препълнен с самота.
Живот, отрупан с тишина - по-скоро тежка,
отколкото човешка. Неспирен бяг в света,
за да открием пропастта
и лутане към връх огромен,
 за да останем... тъжен спомен,
... безкрайна тишина,
обливана от лунна светлина.
Една прашинка в цялата вселена
е моята душа неприютена! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кая All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички!
    Понякога се питам какъв е смисълът на всичките ни стремежи.
    Виктория,незнам зашто не ти се вписват,но размишленията ми за живота бяха породени точно от последната мисъл.
  • Здравей, Кая!!! Искам да те поздравя за страхотното стихотворение!!!
    А финалните ти думи показват, колко сме нищожни въпреки огромните си мечти и възможности!!!
  • Хубаво е, истинско, ама последните 2 реда...някак си не са си на мястото струва ми се, не се връзват с общата картина..Поне според мен така изглежда.
  • Поздрави! Много ми хареса.
    Краят е много добър.
    6 от мен

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...