19.08.2019 г., 14:43

Живот

1.5K 13 17

Казват, че животът бил пагубно красив,

но трудно се преглъщал, когато все е сив.

Трябва ли, обаче, без бой да му се дам

и просто ей така сама да се предам?

 

Казват и, че наниз от трудни битки бил

и хиляди съдби е на пух и прах разбил.

Питам се, обаче, на кой ще навредя

щом смела битка с него отново поведа?

 

Казват – бил пиеса, със образи безброй,

и всеки искал роля на главния герой.

Роля маловажна на мен той отреди.

Да считам ли тогава, с това че навреди?

 

Няма да получа повторно нов живот,

в любов ще го живея този мой деспот!

Може и да бъда днес малко петънце,

но все ще оцелея във нечие сърце!

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Бени!
  • Зареди ме с много оптимизъм този стих, Веси! Благодаря ти! Бъди благословена!
  • Благодаря, Иржи! Радвам се, когато се отбиваш при мен!
  • Ама какъв край само,Веси!.....Всеки живее своя живот,какъвто ни го е подарил Господ!И най-трудния,трябва да го извървим със вяра,че ще дойде и по-лек!А ,когато "вървят ли двама,и път да няма,ще го извървят..."/песен на Мария Нейкова.
  • Много ви благодаря, приятели, за отделеното време, за прекрасните коментари и за ценната подкрепа! Знайте, че в сърцето ми има специално място за всеки един от вас. Бъдете здрави! Бъдете себе си! Бъдете благословени!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...