15.09.2022 г., 21:17

Живот

794 0 3

Когато нечия душа се отваря,

често в живота се случва така,

за някого, нейде врата се затваря,

далечен за него остава света.

 

Сънища раждат спомени тежки,

от мъка и щастие пропито съзнание.

Грешки нелепи, все пак са човешки,

животът е път, а не състезание.

 

Последната гара всекиго чака,

финалът ще дойде за всеки от нас.

Стъпало, две, три, всеки изкачва,

кой си ти разкажи в последния час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...