25.12.2006 г., 9:18

Живот

912 0 3
Нищо вече не е сляпо.
Едва ли може да е по-бяло.
Няма начин да се предаваш.
Тръгни напред, напред.
Това е, което виждаш,
това е, което имаш.

Но скоро може да го няма
Предай му красива форма.
Направи го добре.
Виж как расте и живее:
нека е добре.

И ето, тук сега нямаме нищо.
Всички тези усилия, целия този живот.
Обращаме се в пепел за миг
и ето, залез тъмен, дъжд вали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Терзиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...