Живот

26.03.2008 г., 13:06 ч.

Поезия » Друга

662 0 0

Животът е като железопътна гара.

Всеки има си билет.

Чакаш ти, подпрян на бара,

дано да дойде скоро твоят ред.

Човек се ражда и умира бързо.

Неусетно някак времето тече.

Всеки търси свойта гара радост

и минава през беди безчет.

Животът е суров учител,

за школото му не всеки е готов.

Дори да паднеш, пак си победител,

защото всеки следващ ден ти дава шанса нов.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.