14.08.2007 г., 10:14

Живот

807 0 1
Живееш в самота
и всичко е в мрак,
и търсиш красота,
но губи се такт,
и ето, че една светулка в тъмнината
блещука и се лута...
Накъде ли, горката,
е тръгнала в таз тъмнина?
Да дири изцеление за свойта душа...
Дали ще намери тя правия път?
или ще зърне страшния съд?
Не знам... Но хората, вярвам,
че някога, там,
ще покажат пътя на нам,
ще прогонят тази самота
и ще се възцари радостта!

                                   1997г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...