14 ago 2007, 10:14

Живот

  Poesía
825 0 1
Живееш в самота
и всичко е в мрак,
и търсиш красота,
но губи се такт,
и ето, че една светулка в тъмнината
блещука и се лута...
Накъде ли, горката,
е тръгнала в таз тъмнина?
Да дири изцеление за свойта душа...
Дали ще намери тя правия път?
или ще зърне страшния съд?
Не знам... Но хората, вярвам,
че някога, там,
ще покажат пътя на нам,
ще прогонят тази самота
и ще се възцари радостта!

                                   1997г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....