14 ago 2007, 10:14

Живот

  Poesía
815 0 1
Живееш в самота
и всичко е в мрак,
и търсиш красота,
но губи се такт,
и ето, че една светулка в тъмнината
блещука и се лута...
Накъде ли, горката,
е тръгнала в таз тъмнина?
Да дири изцеление за свойта душа...
Дали ще намери тя правия път?
или ще зърне страшния съд?
Не знам... Но хората, вярвам,
че някога, там,
ще покажат пътя на нам,
ще прогонят тази самота
и ще се възцари радостта!

                                   1997г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...