Aug 14, 2007, 10:14 AM

Живот

  Poetry
809 0 1
Живееш в самота
и всичко е в мрак,
и търсиш красота,
но губи се такт,
и ето, че една светулка в тъмнината
блещука и се лута...
Накъде ли, горката,
е тръгнала в таз тъмнина?
Да дири изцеление за свойта душа...
Дали ще намери тя правия път?
или ще зърне страшния съд?
Не знам... Но хората, вярвам,
че някога, там,
ще покажат пътя на нам,
ще прогонят тази самота
и ще се възцари радостта!

                                   1997г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...