14 авг. 2007 г., 10:14

Живот

816 0 1
Живееш в самота
и всичко е в мрак,
и търсиш красота,
но губи се такт,
и ето, че една светулка в тъмнината
блещука и се лута...
Накъде ли, горката,
е тръгнала в таз тъмнина?
Да дири изцеление за свойта душа...
Дали ще намери тя правия път?
или ще зърне страшния съд?
Не знам... Но хората, вярвам,
че някога, там,
ще покажат пътя на нам,
ще прогонят тази самота
и ще се възцари радостта!

                                   1997г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...