Живот без душа
Доверих се на дъжда, за да отмие моите спомени.
Доверих се на слънцето, за да стопи моето съзнание.
Само Луната ми е приятел, която да ме води,
тъй като аз се нося из сенки, без да знае никой...
Аз съм тайна, аз съм загадка.
Никой не знае за моето съществуване.
Аз съм живот без душа.
Краткотраен поглед е всичко, което съм.
Никой не може да бъде сигурен за моята реалност.
Никой няма да е сигурен, че дори ме е видял.
Аз бях наречен призрак, неспокоен дух.
И все още ако се чудиш, кой съм?
Аз съм живот, без душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Николов Всички права запазени
