7.03.2009 г., 22:50

Живот, Бог, святост, мъка

1.4K 0 2

Живот, Бог, святост, мъка

 

Пътища безбрежни мои,
скитника дарете вий
и пустинята във рая
във оазис Бог да претвори.

Пътища безбрежни мои,
скитника дарете вий
и във мрак от нищетата
беден просяк да плати.

И в разкоша на палата
с мъка ада да даря,
бедност и богатство вечно
аз да претворя.

Пътища безбрежни мои,
таз душа продайте вий
и пред вечната надежда
Бог нам слава да дари.

Път в безкрая съществува,
път от ада аз познах.
Пътища безбрежни мои,
скитника дарете вий.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...