Отдавна унищожих мечтите си,
накъсах последни надежди,
на плитка сплетох косите си,
скрих се в парцаливи одежди.
Почти до край се раздадох,
от болка прегънах си дните,
напускайки Рая, сама се предадох,
нали вече простих на сълзите.
Възкръснала след нова смърт,
ръцете ми прошепнаха признания,
че почти трънлив е моят път...
а уморих се от толкоз мълчания. ...