"Живот до пискване"
Отдавна унищожих мечтите си,
накъсах последни надежди,
на плитка сплетох косите си,
скрих се в парцаливи одежди.
Почти до край се раздадох,
от болка прегънах си дните,
напускайки Рая, сама се предадох,
нали вече простих на сълзите.
Възкръснала след нова смърт,
ръцете ми прошепнаха признания,
че почти трънлив е моят път...
а уморих се от толкоз мълчания.
*************
Събудих се... някак различна,
в уюта на дантелено легло,
обхваната от страсти... нетипична,
а до мен лежеше някакво писмо...
плика до мене адресиран бе,
нямаше марка, ни адрес,
просто с надпис:
"ЖИВОТ ДО ПОИСКВАНЕ"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манджукова Всички права запазени
