25.02.2022 г., 16:19 ч.  

Живот и смърт 

  Поезия » Философска
399 0 0

Сред тишината аз тъгувам,

знам, че е близо краят земен,

че във вечността ще отпътувам,

че всеки от нас е слаб и тленен.

 

И в религията вече се съмнявам,

дали духовниците просто ни лъжат,

има ли душа, или просто заминавам,

аз замислен съм, уплашен, тъжен.

 

И сега за отвъдното размишлявам,

щом Бог е създал от него страх в мен,

значи е зло и трябва от него да бягам,

боя се, тревожа се от този мрак студен.

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??