25.02.2022 г., 16:19  

Живот и смърт

620 0 0

Сред тишината аз тъгувам,

знам, че е близо краят земен,

че във вечността ще отпътувам,

че всеки от нас е слаб и тленен.

 

И в религията вече се съмнявам,

дали духовниците просто ни лъжат,

има ли душа, или просто заминавам,

аз замислен съм, уплашен, тъжен.

 

И сега за отвъдното размишлявам,

щом Бог е създал от него страх в мен,

значи е зло и трябва от него да бягам,

боя се, тревожа се от този мрак студен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...