25 февр. 2022 г., 16:19

Живот и смърт 

  Поэзия » Философская
338 0 0

Сред тишината аз тъгувам,

знам, че е близо краят земен,

че във вечността ще отпътувам,

че всеки от нас е слаб и тленен.

 

И в религията вече се съмнявам,

дали духовниците просто ни лъжат,

има ли душа или просто заминавам,

аз замислен съм, уплашен, тъжен.

 

И сега за отвъдното размишлявам,

щом Бог е създал от него страх в мен,

значи е зло и трябва от него да бягам,

боя се, тревожа се от този мрак студен.

© Георги Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??