Живот ли? Два за грош!
Летях и падах, ставах и вървях,
и смела бях, презряла смут и страх,
сред студ и жега, лед, пустиня, прах,
светица, бяла, черен дявол лош,
изстрадах и обичах, преболях...
Живот ли? Два за грош!
Хиляда бели нощи не заспах,
хиляда черни дни без глас изпях
и бях щурче и птица, мравка бях,
прераждах се в кралица и в гаврош,
но жилава съм, някак оцелях.
Живот ли? Два за грош!
В казиното любови проиграх,
кърчаг един ли с вино аз пролях.
На трезво все над себе си се смях.
С душата си- палто с разкъсан пош,
клошар един ли аз премръзнал сгрях?
Живот ли? Два за грош!
Смъртта си от безумие презрях,
в очите й все хвърлях думи-прах.
Човеците ли? Тъй и не разбрах,
стремежът им към слава и разкош,
докато те пълзяха, аз летях...
Живот ли? Два за грош!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
