Живот ли е това
понасяла съм ударите на съдбата
и всеки път, когато падах,
изправяла съм се сама -
никой никога ръка не ми е подавал.
Аз свикнах да живея в самота,
страшно е, жестоко е -
не ти го пожелавам.
Сама пробивах във живота,
а имах нужда от приятелска ръка.
И обиди колко много съм понесла,
горчиви сълзи съм преглъщала без страх,
но никога в живота си
с наведена глава не съм вървяла -
усмихвах се и горда бях.
Кажете ми-
такъв живот ли заслужавам-
да обичам,
а обич да не получавам?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Станчева Всички права запазени