17.04.2005 г., 17:18

Живот ли е това

1.2K 1 1
Аз цял живот била съм сама,
понасяла съм ударите на съдбата
и всеки път, когато падах,
       изправяла съм се сама -
никой никога ръка не ми е подавал.

Аз свикнах да живея в самота,
страшно е, жестоко е -
       не ти го пожелавам.
Сама пробивах във живота,
а имах нужда от приятелска ръка.

И обиди колко много съм понесла,
горчиви сълзи съм преглъщала без страх,
       но никога в живота си
с наведена глава не съм вървяла -
усмихвах се и горда бях.

Кажете ми-
такъв живот ли заслужавам-
       да обичам,
а обич да не получавам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...