Аз цял живот била съм сама,
понасяла съм ударите на съдбата
и всеки път, когато падах,
       изправяла съм се сама -
никой никога ръка не ми е подавал.

Аз свикнах да живея в самота,
страшно е, жестоко е -
       не ти го пожелавам.
Сама пробивах във живота,
а имах нужда от приятелска ръка.

И обиди колко много съм понесла,
горчиви сълзи съм преглъщала без страх,
       но никога в живота си
с наведена глава не съм вървяла -
усмихвах се и горда бях.

Кажете ми-
такъв живот ли заслужавам-
       да обичам,
а обич да не получавам?