17 апр. 2005 г., 17:18

Живот ли е това

1.2K 1 1
Аз цял живот била съм сама,
понасяла съм ударите на съдбата
и всеки път, когато падах,
       изправяла съм се сама -
никой никога ръка не ми е подавал.

Аз свикнах да живея в самота,
страшно е, жестоко е -
       не ти го пожелавам.
Сама пробивах във живота,
а имах нужда от приятелска ръка.

И обиди колко много съм понесла,
горчиви сълзи съм преглъщала без страх,
       но никога в живота си
с наведена глава не съм вървяла -
усмихвах се и горда бях.

Кажете ми-
такъв живот ли заслужавам-
       да обичам,
а обич да не получавам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...