2.09.2011 г., 19:04

Живот, лишен от свобода

654 0 5

ЖИВОТ, ЛИШЕН ОТ СВОБОДА

 

Къде сега си, мили мой?

Живот в окови, знам, живееш,

лишен от свойта свобода,

за нея сигурно сега копнееш.

 

Защо се случи с теб това?

Защо в живота си допусна

с парите да заместиш любовта,

да си щастлив ти шанса си пропусна.

 

Сега живееш там във самота,

без слънчев лъч лицето ти да гали,

без капка въздух, без вода,

без някой във нощта да те погали.

 

Защо ти трябваха пари и власт,

нима без тях любов не ти достигна?!

Защо превърна ти живота си във хаос,

с парите си видя какво постигна.

 

Забрави ли онези наши дни,

как, без да искам нищо във замяна,

обсипвах те с любов и със мечти,

защо от тях в сърцето твое нищо не остана?

 

Забрави ли как  жертвах се за теб,

душата си на дявола продавах,

след мен сърцето ти превърна се във лед,

но аз да те обичам не преставах.

 

Защо продаде сините очи,

на друга, дето обич не ти даде,

и пропиля ти нашите мечти,

не на любов, а на парите се отдаде.

 

Сега къде си? Знаеш ли, че страдам,

за теб и за това, че там си сам,

ти знаеш, че за тебе всичко давам,

бих дала всичко, да не бъдеш там.

 

Бих заплатила и гаранция с цената,

на своята любов, ще заплатя,

само да можех да ти върна свободата,

макар и скъпа да е таз цена, ще я платя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Пенкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От стиховете си строи такава любов , но долавям и силната празнина в сърцето!Продължи напред и се бори !Има за какво да живееш, и за какво да се радваш на живота!Поздрав!
  • Дано издържиш, защото стихът ти е любов! Бъди силна!
  • не, той е история остава само спомена
  • Мен ако ме питаш,затвори тази страница.Едно нещо като се счупи,колкото и да се лепи все ще си личи.
    Болката рано или късно отшумява.Животът е кратък,
    не пропускай нито миг,а се наслаждавай,греби с пълни шепи.
    С най-искрени чувста
  • Силно емоционален! Парите заслепяват, но той ще се осъзнае и ще се върне при теб.А ти ще можеш ли да му простиш?
    Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...